1. След това <Давид> си построи <и други> къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.
    • Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.
      • И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него.
        • Давид събра Аароновите потомци и левитите;
          • от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;
            • от Мерариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;
              • от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;
                • от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;
                  • от Хевроновите потомци, началника Елиил и братята му, осемдесет души;
                    • от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.
                      • И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:
                        • Вие сте началници на бащините <домове> на левитите; осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на <мястото>, което съм приготвил за него.
                          • Защото, понеже първия път вие не <го дигнахте>, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.
                            • И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.
                              • (Левийците <бяха, които> носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).
                                • И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.
                                  • И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син;
                                    • и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.
                                      • Така, певците Еман, Асаф и Етан <се определиха> да дрънкат с медни кимвали;
                                        • а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;
                                          • а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.
                                            • А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.
                                              • А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.
                                                • А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.
                                                  • И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.
                                                    • И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.
                                                      • И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод.
                                                        • Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.
                                                          • А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.