1. Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -
  2. Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
    • Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?
      • Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
        • Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.
          • Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
            • Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.
              • Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.
                • Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
                • Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
                  • Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.
                    • Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
                      • И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.
                        • Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
                          • Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
                            • Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
                              • И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
                                • Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.