1. А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,
    • дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините <домове> та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.
      • Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини <домове> им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.
        • Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,
          • и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.
            • И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.
              • В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски <букви> и се съчини на сирийски <език>.
                • Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:
                  • Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците
                    • и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите <градове> оттатък реката, и прочее, -
                      • (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:
                        • Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.
                          • Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.
                            • А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, <която ще се нанесе> на царя, за това пратихме да известим на царя,
                              • за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.
                                • Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради <наново>, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.
                                  • Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите <градове> отсам реката: Мир и прочее.
                                    • Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,
                                      • и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.
                                        • Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките <страни> оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.
                                          • Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.
                                            • И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.
                                              • А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.
                                                • Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.