1. А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
    • Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.
      • И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.
        • А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.
          • Но Авраам даде целия си имот на Исаака.
            • А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.
              • И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.
                • И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит <от дни>; и прибра се при людете си.
                  • А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,
                    • нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, <също> и жена му Сара.
                      • А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.
                        • Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;
                          • и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,
                            • Масма, Дума, Маса,
                              • Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.
                                • Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
                                  • И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.
                                    • А <потомците му> се населиха <в земите> от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; <Исмаил> се засели независим от всичките си братя.
                                      • Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,
                                        • а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.
                                          • И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.
                                            • А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.
                                              • А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.
                                                • И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.
                                                  • Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}.
                                                    • После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, <или> който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.
                                                      • И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.
                                                        • И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.
                                                          • <Един ден> Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;
                                                            • И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено <вариво>, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}.
                                                              • И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.
                                                                • А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?
                                                                  • И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.
                                                                    • Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.