- Тогава Иов в отговор рече:
- Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
- Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
- За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
- Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
- Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
- Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
- Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
- Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
- Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
- Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
- Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
- Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
- Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
- Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
- Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
- Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.
- Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
- <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
- Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
- Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
- Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
- Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
- Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
- А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
- Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
- Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
- Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
- Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -
- Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
- Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
- Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.
- Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
- Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?