1. Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
    • Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
      • Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
        • Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
          • Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -
            • (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
              • Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,
                • То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
                  • Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
                    • То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
                      • Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
                        • Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
                          • Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
                            • То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
                              • Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?
                                • Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
                                  • Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -
                                    • (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)
                                      • Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
                                        • И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
                                          • Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
                                            • То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
                                              • Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
                                                • Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
                                                  • Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
                                                    • Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
                                                      • Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
                                                        • И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.
                                                          • Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -
                                                            • (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -
                                                              • Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
                                                                • (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
                                                                  • Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
                                                                    • Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -
                                                                      • (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!
                                                                        • Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
                                                                          • Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);
                                                                            • Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
                                                                              • Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
                                                                                • Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.