- А Иов в отговор рече: -
- Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!
- Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
- Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.
- Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?
- Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
- Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
- Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
- Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
- Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
- Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
- Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
- Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
- На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
- Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
- Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
- Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
- Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
- Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
- Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
- Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
- Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
- Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
- Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
- Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
- Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
- Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.
- Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа
- Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
- Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?