И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.
И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.
И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.
А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.
А< в онова време> имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.
И народът се изкачи и почна да иска от Пилата <да им направи> каквото имаше обичай да прави.
А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?
(понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).
Но главните свещеници подбудиха народа <да искат> по-добре да им пусне Варава.
Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?
А те пак изкрещяха: Разпни Го!
А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!
Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.
И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.
И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха <на главата Му>.
И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!
И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.
И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата <мантия> и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.
И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.
И завеждат< Исуса> на мястото Голгота, което значи лобно място.
И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.
И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.
А беше третият час, когато Го разпнаха.
А надписът на обвинението Му бе написан <така>: Юдейският Цар.
И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.
[И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].
И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,
спаси Себе Си и слез от кръста.
Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, <трая> до деветия час.
И на деветия час Исус извика със силен глас: \"Елои, Елои Лама Савахтани"?\ което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.
И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.
А Исус като издаде силен глас, издъхна.
И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.
А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.
Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;
които, когато беше в Галилея, вървяха подир <Исуса> и Му служеха;< имаше> и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.
И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,
дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.
А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.
И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.
И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.
А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.