- Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
- За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
- Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
- Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
- Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
- Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
- Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
- Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
- Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
- Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;
- А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
- И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
- И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
- Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
- Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
- Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
- Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
- Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
- <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
- Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
- Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
- Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
- Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.